Торино, Италия, 1986г.

Гост

Вече два дена бяхме в Торино и си прекарвахме много добре със София. Това място бе страхотно. Толкова красиво и необяснимо с прости думи. Ако не го видиш с очите си, какво да ти каже някой за него.
Денят бягаше напред много бързо. Бе към обяд вече, а аз едва тогава бях станал. Сънен станах от леглото и се запътих към банята. Изплакнах си лицето, за да се събудя, но това не ми помогна много и реших да си взема студен душ. Поне щях да съм сигурен, че ще се събудя на сто процента. Съблякох тениската, с която бях спал и я пуснах на земята, а след това махнах и боксерките и директно под душа. Десет минути по-късно бях свеж като репичка. Облякох халата и взех една кърпа, за да изтъркам косата си. Излязох от банята и вече се бях насочил към куфара си, за да взема бельо и дрехи, които щях да облека за днешният ден. Намерих всичко необходимо и се облякох бързо. Погледнах през прозореца. Времето бе превъзходно навън, само за разходка.
- И днешният ден ще бъде чудесен. - казах си тихо аз като взех телефона си и излязох от стаята, за да отида за нещо за хапване и да се срещна със Софи.

Бях станала още в осем часа рано сутринта. Имах прекалено много неща за вършене в Италия, а да не говорим и за О'коноел, които с нетърпение ме очакваше да дойда в къщата им в Торино. Първоначално се поколебах да отида или не, но звучаха доста убедителни и се реших да отида и да видя какво искат от мен, отново. Ако беше същото като преди, значи бях отишла там напразно. Нямаше начин да се върна при тях. НЕ и след всичко, но нямаше да задълбочавам тази тема. Беше прекалено болезнена за мен и прекалено засегната, за да я отварям още веднъж.
След като си взех освежаващ душ си преоблякох и излязох от стаята ни. Предполагах, че Майкъл ще се събуди чак следобед, което значеше, че имам много време за да свърша някои неща. Първото от тях е да се видя с една стара приятелка. От много години не се бяхме виждали и сега, когато имах тази възможност определено щях да се възползвам. След няколко часа разговори, шопинг, смеене и какво ли още не се разделихме. Но пак щяхме да се видим. Много скоро. Следваща дестинация - имението О'коноел номер 45..
**
- Стига! - викнах аз по тях.
Станах от дивана, на който бях седнала. Погледнах ги кръвнишки и може би леко разочаровано, като тръгнах много изнервено към вратата.
- София О'коноел! - вина по мен чичо Джон.
- Аз съм и Дарк, ако не знаете! - затръшнах вратата след себе си.
Знаех си, че това щеше да ги ядоса много повече от всичко, което им бях казала. А аз нервно се запътих към хотела, в който бяхме отседнали с Майк.
**
- Здравейте, г-це Дарк. - поздрави ме портиера.
- Здравей, Ник. - усмихнах се чаровно.
Нямаше никакъв смисъл да се ядосвам. Знаех много добре на какво бяха способни семейството ми и идеално знаех за какво ме викаха в имението. Да, част от мен се надяваше да е за нещо друго, а не заради силите ми и рода О'коноел, но си знаех, че щеше да е за това. Успяха да ме ядосат за няколко минути, през които наговорих някои неща, както обикновено, но сега вече си бях върнала настроението.
Бях дошла точно на време за срещата ми с Майкъл. Някак си успях да се сместя в асансьора с всичките тези чанти покупки. След малко асансьора спря на етажа ми, излязох и се запътих към стаята.
- Проклет ключ. - казах аз.
Ключа ми отново не работеше. Не знам дали нарочно са ми дали някой фалшив ключ или за объркали без да искат, защото този не ставаше, но за мен нямаше значение. Погледнах към вратата, съсредоточих се и тя сама си се отключи.
Влязох в апартамента. Оставих всички покупки до леглото. Разрових се в тях и намерих много хубави панталони, с които се чувствах удобно и в същото време много ми отиваха. Взех токчетата, които бях купила днес и още няколко нови неща, включително и много сладка блуза, и се заех с преобличането.
След около десет минути бях готова. Точно тогава чух някой да пъха ключа в ключалката на вратата на апартамента и да го завъртя. След това вратата се отвори и влезе Майкъл, който носеше храна.
- Хей. - подсмихнах се и тръгнах към него.

Гост

Докато взема храна да похапна и то взе че стана време за срещата със София. Грабнах всичко както бе нагласено с една чанта, платих и тръгнах. След няколко минутки вече бях до апартамента и влизайки видях Софи, която тръгна към мен като ме поздрави. Усмихнах се и я целунах по бузата. Оставих храната на масичката, която се намираше някъде до прозореца и се обърнах към приятелката си.
- Искаш ли да похапнеш преди да излезем на някъде? - предложих, защото аз бях доста гладен, а не знаех дали Софи бе яла нещо в скоро време.
Имах чувството, че ще си прекараме добре. И като си обичам да похапвам бързо без да чакам много и хоп окапах си блузата със сос. Бях взел китайско, а в тях като има сосове и такива работи и сега беля направих.
- Е, не мога да повярвам, че това стана. - като видях станалото казах и погледнах към София и се позасмях.
И как да не го направя. Беше си смешно, а и бях прав. Похапнах още малко и отидох да сменя блузата. Махнах тази оцапаната и взех една черна. Облякох я набързо и вече бях готов.

Отидох до него, за да го поздравя, а той ме целуна по бузата. Усмихнах му се лъчезарно. Той остави храната на масата, питайки ме дали искам да похапна преди да тръгнем навън. Всъщност бях яла прекалено сладни неща с Лиса. Когато се съберем нямаше как да не влезем в някоя сладкарница и да си поръчаме от най - сладкото, което имат. Това си ни беше нещо като обичай, който спазвахме почти винаги. Ще се намери няколко дни да не влизаме в сладкарница, но това е само когато една от нас беше в ядосано състояние. От сладкото се ядосвахме още повече и не беше в наше добро да ядем сладко тогава. Както и за околните, но да не влизаме в големи подробности.
- Не, благодаря. - отговорих аз, усмихвайки се.
Майкъл седна да похапне от китайското, което беше взел. Аз се обърнах на другата страна, като започнах да търся по чантите телефона си. Кой ли знаеше къде го бях оставила. След като се преоблякох го бях метнала някъде, но не знаех къде точно. а без него едва ли щях да изкарам и два дни. Не ме разбирайте погрешно, не бях от онези глезени момичета, които не можеха да издържат и пет минути без да си влязът в туитър, фейсбук, майспейс или да си направят снимка. О, това далеч не бях аз. Просто прекалено много хора, които обичам можеха да ме потърсят, а като ми няма телефона не бих могла да се свържа с тях. Но за мое щастие го съзрях на леглото. Наведох се леко и го взех, обърнах се към Майк, който точно тогава изцапа блузата си със сос. Засмях се и аз с него.
- Другия път не бързай толкова. - казах.
Той похапна още малко, а аз имах време да пооправя багажа и новите дрехи, които си бях купила днес. Майкъл се върна с нова, черна блуза, която беше леко прилетнала по тялото му.
- Супер. - подсмихнах се, вез и малката чантичка, която беше в тон с облеклото.
Сложих в нея телефона и всичко необходимо и аз бях готова. Заедно с Майкъл излязохме от апартамента и след това от хотела.
- Сега накъде? - попитах аз, оглеждайки улицата.

Гост

Имаше доста интересни забележителности, които можехме да посетим. И при въпроса накъде се сетих нещо. Имаше на близо до нас доколкото помнех нещата, които бях разглеждал.
- Ммм... - измънках на глас изведнъж щом се сетих.
В близост ни бе двореца Palazzo Carignano. Щяхме да до разглеждаме доста време, а и щеше да бъде интересно да видим такъв голям дворец. Усмихнах се доволно и обръщайки поглед казах.
- Нека отидем до Двореца Palazzo Carignano.
Слънцето грееше силно, но имаше лек ветрец, колкото да те разхлади малко. Тръгнахме към едно от такситата, които седяха до хотела. Качихме се и казах на шофьора на къде да кара. Не бе дълго пътуването до там. Най-много двайсетина минути бе. Слязохме от таксито и пред нас се разкри величествената гледка на двореца. Беше огромен и бях прав, че ще има доста да се разглежда, а после можехме да отидем друго. Толкова ми бе хубаво със София сега и също да се разкарваме така.
- Уау, огромен е. - възкликнах като го оглеждах отвън.