Градът на Тайните


 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Правилата!
Сря Яну 04, 2012 10:46 am by Daniel McQueen

» Какво е РПГ?
Сря Яну 04, 2012 10:45 am by Daniel McQueen

» За новите потребители
Сря Яну 04, 2012 10:44 am by Daniel McQueen

» Търся си другарче за РП
Нед Ное 20, 2011 2:21 pm by Гост

» Starbucks coffee
Сря Ное 16, 2011 2:19 pm by Гост

» Най - романтичен потребител на месец Декември
Нед Ное 13, 2011 3:44 pm by Daniel McQueen

» Най - сексапилен потребител на месец Декември (жени)
Нед Ное 13, 2011 3:44 pm by Daniel McQueen

» Най - сексапилен потребител на месец Декември (мъже)
Нед Ное 13, 2011 3:42 pm by Daniel McQueen

» Подпис на месец Декември
Нед Ное 13, 2011 3:39 pm by Daniel McQueen

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 10, на Нед Окт 30, 2011 8:32 pm

Share | 
 

 Игрището по ръгби

Go down 
АвторСъобщение
Daniel McQueen
Admin / Майстор на стихията Вода /
Admin / Майстор на стихията Вода /
avatar

Брой мнения : 1455
Join date : 10.01.2010

ПисанеЗаглавие: Игрището по ръгби   Нед Окт 30, 2011 1:18 pm

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://city-full-of-secrets.bulgarianforum.net
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по ръгби   Пон Ное 07, 2011 6:00 pm

Едно дълбоко езеро би било най-доброто място за Нарая, освен ако не се опиташе да се самоубие несъзнателно, след като според всеки учебник по физика водата бе добър проводник. В такъв случай една изолирана стая би била най-удачния избор, но тя също бе неоткриваема. Вместо това първото място, което изникна в главата й и където можеше да отиде, бе игрището. Като цяло Ая нямаше понятие от игра като ръгби, защото никога не се бе интересувала, а и каква полза, след като без дори да е чула нещо по темата вече бе включила тази дума към списъка с неща, които мрази, където тя тотално не се вписваше наред с думи като лекари, болници и прочие. Да, поне игрището изглеждаше спокойно място. Спокойно, докато някоя от лампите, предназначени за осветление, не изгаснеше мистериозно или не експлоадираше под нечий невидим натиск. Е, това вече бяха крайности. От дни Ная се опитваше да си втълпи, че може да контролира каквото и там да бе това и май наистина успяваше. До момента, в който нещо не пробудеше лошата страна от характера й или онази, която водеше до милиони необясними явления. Една въздишка бе като отговор на дилемата й към коя пейка да се насочи, въпреки че те всички бяха свободни и напълно еднакви.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по ръгби   Пон Ное 07, 2011 6:26 pm

Днес се чувствах странно. Някак си не ми бе ден. Излязох доста рано от общежитието още преди другите да бяха станали. Размотавах се известно време, докато не ми се заби в главата да отида на едно точно място. Игрището за ръгби. Колко спомени ми навяваше това място. Исках да го видя пак. Може би щеше да ме разведри поне малко. Усещах нещо странно в себе си. Нещо зло сякаш. Не го исках, но ми бе трудно да го подтискам толкова години наред. Не знам, кога ще вземе да избухне като бомба.
И ето че се озовах вече на игрището. Толкова голямо ли бе. Не мислех че бе толкова голямо. Толкова бе хубаво тук. Спокойно. Празно сега. Може би от това имах нужда. Щях да поостана малко, да го погледам и да се средоточа по добре и целият ден да тръгне на хубаво. Взех да отивам към пейките. Все пак бяха вички празни. Но изведнъж на очите ми се наби едно русокосо момиче. Изглеждаше като че ли малко тъжна или просто нещо не бе наред. И както винаги изобщо не помислих и се зашътих към нея. Тя тъкмо сядаше на една от пейките. И като пълен глупак стигайки до нея се обадих доста силно.
- Хей! - леко подвикнах като това накара момичето да се обърне към мен. - Спокойно е тук, нали? Добро място за размисли. Не мислиш ли?
Минах покрай нея и седнах на пейката.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по ръгби   Пон Ное 07, 2011 6:46 pm

Бе странно сред цялата тази тишина да чуеш нечий глас при това доста силно, ако се вземе под внимание разбирането на Нарая по отношение на силата на заобикалящите я звуци.
- Да. Спокойно и напълно изолирано. - кимна момичето в опит да затвърди думите си. На езикът й бе да попита и откога не някой жив не бе идвал на това място, но погледа му разбра, че това не бе точния човек за този въпрос. По начин, по който момчето оглеждаше игрището, се виждаше как имаше някаква връзка с това място или каквото там използваха писателите, за да опишат подобно явление, когато нещо бе толкова свързано с теб и предизвикваше единствено спомени. Ая също огледа игрището, но за нея това си остана трева с няколко бели линии, огради и връзката с нещо, което продължаваше да не разбира. Сякаш можеше само с един по-задълбочен поглед да разбере всичко.
- Какво те води насам? - този въпрос вече бе по-удачен, което единствено спасяваше Нарая от евентуалния провал и редица последици. Да стои като самотно дърво сред слънчева поляна също не бе сред нещата, които да те предпазят от провал в опита да проведеш някакъв разговор, така че тя бързо се изтръгна от безсмисленото сърцезание на празното игрище и също седна на пейката.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по ръгби   Пон Ное 07, 2011 7:08 pm

Не бях очаквал да има някой тук. На игрището, което от няколко години се бе използвало за нищо. Но на такова спокойно място как да не намериш някой, който да иска да си почине малко от проблемите. Просто превъзходно място според мен.
- Размишления. - един кратък отговор се чу от мен.
Бе малко странен и ако момичето не бе разбрала правилно бе от мен. Винаги бях малко зле вразговорите с момичетата.
- Исках да кажа, че имам някой неясни работи и дойдох да си ги изясня на спокойствие, когато се натъкнах на теб тук. - облегнах се и усетих колко студена бе облегалката на пейката и за няма и секунди се изправих.
Не разбирах точно каква бе атмосферата наоколо. Някак узадачена бе. Вече се успокоих. Не съм най-добрата компания за разговори, но се надявах малк ода разведря момичето. Изглеждаше ми притеснена за нещо, но не съм толкова нахален, че да разпитвам от самото запознаване.
- Извини ме за преди малко. Не се успетих колко силго говорех. - въздъхнах леко.
Погледнах небето и видях че имаше малки облачета. Страхотни фигурки описваха. Толкова пухкави изглеждаха сега. И гледайки нагоре към теи облачета и фигурки продължих с разговора, които започваше да се разраства.
- Между другото аз съм Майкъл. - усетих се че не се бяхме запознали все още.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по ръгби   Пон Ное 07, 2011 7:24 pm

За миг Нарая се почувства като пречка. Все пак какво друго може да си помисли някой, ако му кажат, че търсят спокойствие, а се натъкват на него. Но представянето бе добро начало. Все пак явно не бе нужно да се изнесе от игрището по възможно най-тихия и незабелязан начин.
- Майкъл. - каза си тихо Ая. Това бе добър начин за запомняне на имена, ако някой страдаше от тази така лоша съдба да не помни години или съвсем обикновени имена. Май и липсата на правилни разговори и въобще комуникация под какъвто и да било вид бяха явна причина за честа загуба на мисли или други обикновени неща, които съпътстваха момичето.
- Аз съм Нарая. Аз... Такова... Хубаво име. - Ная се опита да замаже положението в случай, че бе чута по-рано, когато правеше отчаяния опит да запомни едно име. След представянето си се замисли и над своето. Никога не бе питала откъде произлиза това име, нито знаеше защо точно то бе избрано. Е, това бяха разсъждения, които нямаше да открият отговор. С близките си Ая бе загубила връзка отдавна, което даваше и основателна причина да се откаже от подобен тип мисли.
- Всеки от нас си има нерешени проблеми или поне си мислим, че са такива, докато просто не се откажем от търсенето на решение и не осъзнаем, че всичко все пак е в миналото. - завърши по един необяснимо философски начин русокоската, досещайки се за мислите, които вероятно в момента все още измъчваха събеседника й.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по ръгби   Пон Ное 07, 2011 7:47 pm

Проблеми, проблеми...всеки ги имаше. Някои си отиваха други оставаха вечно. Никой не може да каже дали проблема ще го забравиш или пък не.
- Нарая, интересно име. - кимнах с глава след това.
Моето си бе бреме от край време. Толкова години и това гадно чувство или по точно моменти на прилив на гняв ей така. Това чувство подтикващо те да направиш някое зло деяние, но с подтискане минава желанието, но имаш някаво усещане, че ще полудееш. Това едва ли щеше да остане в миналото.
- Да, права си. Нерешените проблеми остават в миналото. Но бремето не. То си остава за цял живот. - почнах да приказвам и аз.
Сякаш се поотпуснах малко. Но не ми бе приятно да говорим на тази тема. Сега си бях наумил да приказвам весели работи.
- Погледни облаците. Имат интересни форми. Не мислиш ли? Ето там има един с формата на кон. - позасмях се леко като обърнах погледа си към Нарая.
Надявах се само да успея да я поразведря малко от това, което и тежи толкова. Не знах какво й е но исках пне веднъж да завържа по нормален разговор с момиче.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по ръгби   Пон Ное 07, 2011 8:03 pm

Добре... С една от темите бе ударила на камък, но това не спираше желанието й да продължи разговора. Просто нямаше да говорят за проблеми и всички останали негативни мисли, които те биха предизвикали. Нарая също вдигна поглед към небето. Майкъл бе прав. Там наистина имаше един облачен кон, който в даден момент се разкъса под повея на недостигащия до тях вятър, давайки начало на нови два облака. Те все още търсеха своята цел или по-скоро форма.
- Там има един като лъв. - извика ентусиазирано Ая, щом забеляза нещо подобно на лъвска глава, но от същата пухкава разновидност на облаците. Погледът й продължи някак замечтано да търси нови и нови форми. Понякога наистина се вдетеняваше, а това не подхождаше нито на годините й, нито на каквото и да било друго в нея. Винаги тя бе най-сериозната или за такава се приемаше, а ето, че нещо съвсем обикновено като лъвска глава в един облек можеше да я отдели от тази сериозност.
- Дори виждам сърна. - продължи Нарая, измисляйки си фигури, щом не можеше да открие такива. Бореше се да открие повече фигури, сякаш това бе състезание, но истината бе, че не искаше да се замисля отново над миналото.
Една усмивка се изписа на лицето й и момичето бавно сведе поглед, обръщайки се към Майкъл.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по ръгби   Пон Ное 07, 2011 8:48 pm

Наистина бе интересно това. Да се оглеждаш и да търсиш форми в облаците. И на всичко отгоре бе успокояващо. Чувайки гласа на Нарая да казва, че е намерила някакви форми в тези облаци, ми стана по-бодро. Може би това не бе лоша идея да разсейвам някой от лошите мисли, които му тежат в даден момент. Да, бях добър слушател поне и и разбирах кога да си мълча и кога не. Може би исках да помагам повече, за да забравя това, което ми е на мен. Тази тъмна част в мен, ме подтискаше,, но все пак се справях доста добре.
- Радвам се, че успях да те разсея малко. - усмихнах се като за момент погледът ми погледна Нарая.
В този момент бях доста мил и отзивчив. И как да не бъда като нямах какво друго да правя. Не ми се седеше сам. На игрището намерих, някой с който да не мисля за тревогите сега.
- От къде си, Нарая? Просто ми е любопитно. - може би не би бил добър въпрос или пък не.
Точно сега търсех начин да продължим да си говорим.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по ръгби   Пон Ное 07, 2011 9:05 pm

Усмивката й бе на път да изчезне, но с малко усилие Нарая успя да я запази. Не можеше вечно да бяга от миналото, преструвайки се, че е нещо. Дори нейната силна философия не бе достатъчна, за да заличи всичко назад във времето, защото щом се замислеше, без всичко случило се едва ли щеше да е това, което бе сега. Но един въпрос за мястото, откъдето бе тръгнала, за да стигне дотук не трябваше да връща всички останали мисли.
- Израстнала съм в близост до Сиатъл. За толкова години нито веднъж не се преместихме на друго място. - въздъхна Ая. Нямаше представа в какво място точно бе живяла. Изглеждаше й като град, но никой не бе споменавал името, а в работата на едно дете не влизаше разпит за мястото, където живее.
- А ти? - момичето върна въпроса към Майкъл. Щеше да разбере, ако той предпочетеше да не споделя тази подробност. Все пак тя самата преди секунди бе на този кръстопът, но при нея нещата стояха по един начин - Ная трябваше да продължи страха си от миналото или да направи нещо по въпроса, за да го пребори. Първите стъпки не бяха чак толкова трагични, колкото русокоската си ги представяше. Още миг Ая задържа погледа си върху Майкъл, след което отново се загледа в облаците, които сега бяха изгубили своите животински форми.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по ръгби   Сря Ное 09, 2011 4:27 pm

Преди да отговоря аз от къде съм леко поклатих глава и усмивката ми се показа върху устните ми. В момента бях положително настроен и се надявах да не сгафя някъде в разговора както винаги правех.
- Моето родно място е Лондон, Англия. Отраснал съм там. И ние не сме се местили. И след няколко случки малко неприятни, аз тръгнах на нещо като околосветско пътешествие. Но това беше преди години. - протегнах ръце след думите си.
Никак не се замислях като отговарям на въпроси. Можех много лесно да кажа нещо нередно или някоя пълна глупост. И в главата ми бе една каша. Чудех се и търсех какъв въпрос да подхвърля на Нарая сега. И както сме започнали да си бъбрим спокойно исках и да си продължим. Силно се надявах, да не се появи нещо лошо, защото както напоследък нещата са нещо утихнали, така и можеха да се развалят.
- Е, щом си дошла тук, в академията имам вредвид, имаш някакви способности, нали? Ако не те натоварвам с този въпрос, може ли да споделиш какви са. А след това и аз ще разкажа за моите.
Точно за това ли се сетих сега. Не можеше ли нещо по нормално като "Харесва ли ти в академията?", "Имаш ли приятели?" и така подобни въпроси, а аз се забих към способностите направо. Не, бях невъзможен в това отношение. Чесно не можех да говоря нормално с момичета. Дори да си мисля нещо да питам, винаги ще объркам и ще попитам или увъртя страшно, че ще се иместя от темата за въпроса, който съм си наумил. Но и това питане биваше до някъде.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по ръгби   Сря Ное 09, 2011 6:03 pm

Дори в академията този въпрос за Нарая бе изключително странен. Вярно, че сега всеки тук си имаше някаква малка тайна сила, което подбуждаше интереса към останалите, но нима никой не би се очудил, ако някой един ден просто застене пред теб с въпрос от сорта на "Ти какво можеш?". Е, Майкъл поне малко бе украсил тези три думи, които в буквален текст бяха по-скоро като някаква обида, сякаш бе опит да ти припомнят, че не си като другите.
- Повярвай ми, не искаш да знаеш. - засмя се Ая. Дори тя самата не искаше да знае, а какво оставаше за някой друг. Ная скръсти ръце и се облегна назад, но миг по-късно отново ги отпусна. Винаги издържаше точно толкова без да има възможността да мърда по някакъв начин тази част от себе си. Беше си като проклятие, но на нея не й правеше голямо впечатление. Лявата й ръка несъзнателно посрещна седящия новопознат, което бе като гръм от ясно небе за Ая и предизвика една от онези странни реакции, които се отприщваха единствено при силен простъп на дадена емоция. Лек ток, колкото и минимален и незначителен да бе, премина по желяните части на пейката и вероятно не остана незабелязан. Така е - питат те за сили, а ти в опит да избегнеш въпроса ще се издадеш още повече.
Нарая въздъхна тихо и недоволно и наведе глава. Точно сега трябваше да изчисти онзи хаос, който копнееше да запълни мислите си и да запази останалата част от спокойствието си, която все повече и повече изчезваше.
- Казах, че не би искал да знаеш... - промълви накрая Ая, но остави изречението си недовършено.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по ръгби   Сря Ное 09, 2011 6:35 pm

Знаех си, че този въпрос винаги трябваше да се казва по късен етап, а не почти от самото начало. Но и аз си бях такъв расеян. Усмихнах се ей така за няколко секунди и след това усмивката ми изчезна. Отпуснах ръце надолу. Бях готова да кажа, че няма проблем, но изведнъж стана нещо странно. Дясната ми ръка се опря за миг в един от болтовете, с които бяха закрепени дъските на пейката и извднъж ме жегна нещо подобно на ток. Бе леко силен, но ръката ми бързо реагира и се измести от там. Явно Нарая имаше Електропатия. Инак от къде щеше да се появи това електричество по пейката. Имах лека изненадана физиономия, но след това се обърнах към Нарая.
- Добре... - промълвих за момент - Но вече знам. Явно не можеш да я контролираш. Но нищо, нали все пак си дошла за да се научиш. - усмихнах се накриво.
Електропатията бе доста опасна сила, но не че другите не са. И после се сетих да кажа..
- И моите са доста странни.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по ръгби   Сря Ное 09, 2011 7:17 pm

- Всяка сила е странна. Нали точно затова се налага да ги крием? - намеси се Нарая. Постепенно вината й бе отминала. Странно бе, че още изпитваше това чувство, след като на всяка крачка й се повтаряше как с времето всичко ставаше все по-лесно. Явно наивността й не бе чак толкова силна, за да се върже на тези думи и да допусне край нея редовно да има мълнии и взривове, живейки с мисълта, че все някога всичко ще бъде наред.
- Всъщност кой въобще е измислил всичко това? - запита се Ая без да е наясно дали питаше само себе си или въпросът бе отправен и към Майкъл. Ха, ама и нея я биваше с въпросите. Кой ли би могъл да й обясни нещо, което явно с векове си оставаше необяснимо.
- Или можем просто да сменим темата. Например, наясно ли си за какво точно се използва това игрище? И не ми пробутвай отговори като отдушник за мрачни мисли, игрището на размислите или просто игрище за ръгби, това вече ми е ясно. Повече не разбирам защо е толкова пусто и какъв е смисъла от подобна игра. - продължи Ная, сменяйки темата в тотално различна насока и изреждайки куп изречение на един дъх. Не помнеше преди да бе говорила толкова много и то пред някой, който познаваше от толкова кратко време.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по ръгби   

Върнете се в началото Go down
 
Игрището по ръгби
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Градът на Тайните  :: Академия Дарк-Уайтър :: Двора-
Идете на: